Психоанализата е синтез на знание и умение.
Виртуозно изпълнение на психоаналитика не е в това да го правиш изобщо, а да го правиш разбираемо за хората.
Тази рубрика е посветена на това да покажем простотата и елегантността на сложното познание за човешката психика.
Трудно, дори божествено е да направиш от бялата светлина красива дъга, но някои
(Доналт Уиникът, Франсоаз Долто, Катрин Мадлен, Ален Вание) успяват да проникнат толкова навътре в психоанализата
и да се оставят да бъдат проникнати от нея. Резултатът е благополучието на пациентите.
Нашият екип непрекъснато се стреми към този модел на "съвършенство в терапията"
Не се страхуваме да споделим с Вас, посетителите на сайта ни, в каква е нашата професионална цел.
Нито се притесняваме да признаем, че тя все още е празна.
Решихме, че няма смисъл да си придаваме тежест и обем пред Вас като преписваме чуждите думи.
Важното във всеки психоаналитичен акт е субектът да намери себе си.
Не ни е страх да Ви кажем, че непрекъснато опитваме и ставаме все по-добри в това.
Ние знаем, че ще стане, но не защото сме талантливи, а защото нашите пациенти ще ни заведат до тази среща,
за да си проправят път през страданието. Пътят към края на болката минава през стотици моменти, в които
прозаичния кабинет става пресечна точка на две вселени,
тази на психоаналитичното познание и тази на пациента. Работата на психоаналитика е да прави тези срещи възможни все по-често.
Ето защо, по принуда или по желание психоанализата ни обрича да вървим към пациентите и да им говорим човешки. Иначе... лъжем себе си и тях.
|